Славянските първоучители Кирил и Методий

Кирил и Методий

Имената на славянските първоучители Св. св. Кирил и Методий помни и почита с любов целият български народ. Славят ги и всички славяни на запад, изток и юг.По характер и мащаби тяхното дело може да се мери с най-великите събития в културната история на човечеството. Създаването на първославянската азбука, на старобългарския книжовен език и старобългарската литература има прогресивен характер за цялото славянство, но за България носи най-дълбоки, съдбовни последици – не само защото до голяма степен определя политическото й бъдеще и веднъж завинаги дава насока на културната й история, а защото и до наши дни е символ на патриотична гордост, демократизъм и народностен възход.

Създателите на славянската писменост и книжнина Константин Философ – Кирил (827-869) и брат му Методий (817-885) са родени в град Солун. Синове са на византийския аристократ Лъв – пръв след стратега на военната област. (Днес гръцки учени откриват близко родство на Лъв Солунски с императрица Теодора, майката на Михаил III). Принадлежността на семейството към императорския род осигурява високо образование на двамата братя. (Известно е, че Константин е завършил престижната Магнаурска школа.) Не се знае светското име на Методий, който има кариера във военните среди. Методий е името при замонашването му (вероятно 855г.). Предполага се, че на младини е бил управител на византийска област, наситена със славяни, близо до долината на Струма.

По онова време езикът на солунските славяни е от старобългарската група. Така че Кирил и Методий са владеели старобългарски език. Него издигат до висотата на книжовен език, когато съставят азбуката и превеждат богослужебните и юридически книги. През IX в. близостта между славянските езици е била по-голяма и старобългарските книги са били разбираеми за всички племена. Опазените старинни преписи убедително доказват, че създадените от солунските братя поетически и химнически творби са на старобългарски език.

Граждански подвиг са извършили славянските апостоли, когато оставят удобствата и кариерата си на византийски сановници и приемат изпитанията на учителството. Те започват подготовка на славянските книги, когато България е още езическа, но политическите планове на императрица Теодора и Михаил III за покръстването й са били вече назрели. Тогава идва поканата на славянския княз Ростислав – Византия да му изпрати мъдри мъже, които да разяснят на новопокръстения славянски народ на разбираем език християнската религия. Императорът счита, че най-добре ще изпълнят задачата Константин и брат му Методий. Казва им: „Вие сте солуняни, а всички солуняни говорят чисто славянски.” Константин и Методий обичат славяните и милеят за тяхното бъдеще.

Буквите – това е ключът към просветата и към независимото културно развитие. Ето защо, преди да тръгнат на далечен път, двамата братя заедно с неколцина свои помощници се уединяват в манастир и след упорит труд създават славянската азбука (вероятно около 855 г.). След това превеждат от гръцки на слявянски език най-необходимите за богослужението книги. Според житиеписци това става през 863 г.За основа на азбуката им служи гръцкото писмо.

Така през 863 г. солунските братя предприемат първата си славянска мисия, когато тръгват за Великоморавия. Там утвърждават славянския църковен ритуал и писмената култура. Историческата дързост на славянските апостоли да проповядват в римска област на славянски език се приема от тамошното духовенство с огромна омраза, с брутални и хитри противодействия. Срещу славянската мисия западните духовници издигат постулата, че само на три езика може да се извършва християнският религиозен обред – доктрина, наречена от Кирил „триезична ерес”, „пилатовщина” и разобличена от него блестящо на диспут във Венеция.

Победата над триезичниците на Запад е историческо завоевание на Кирил и Методий.Това не е еднократен акт, а всекидневна битка, която прекършва живота на Кирил в Рим и на Методий във Великоморавия – далеч от родината им. Човешкият подвиг на Кирил и Методий в историческия му мащаб, саможертвата им за славянското дело са отразени в посветените им в онова време славянски жития и служби.Мисията им продължават много техни ученици – Климент, Наум, Ангеларий, Сава, Горазд ...

Делото на Кирил и Методий е дълбоко демократично и хуманно. Дава на славяните съвършена азбука, та да могат да творят и превеждат на роден език.

Църковният празник на солунските братя води началото си от ранното Средновековие. Канонизирани са като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (придобил популярност като църковнославянски или черковнославянски език) и за разпространението на християнството сред ранносредновековните славянски народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли. Обявени са от папата за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от Светите Седмочисленици, заедно с техните ученици и последователи – Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд. Делото на Кирил и Методий променя историята на цялото славянство. Като празник на просветата и културата 24 май (11 май) се обособява непосредствено след Кримската война (1853-1856 г.).

Кирилицата днес е разпространена сред южните и източните славянски народи и сред неславянските народи в Русия. Официална азбука е в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до XIX в. се е ползвала в Румъния. От 1.01.2007 г. с влизането на България в Европейския съюз кирилицата става третата официална азбука след латинската и гръцката.

Делото на Кирил и Методий променя историята на цялото славянство. Затова днес с признателност се прекланяме пред подвига на славянските първоучители.